Пътуване през времената започвам,  когато обществото ни волно забравя и за саксията и за семената. На баба си милата и на дядо си клетия старец гробовете где са нехае. Тези гробове по-светли от злато са тъй както било е приготвено за народа им.   Днес потеглям от остров в науката наричан "История". На билета ми пише : "Който владее в настоящето той и миналото владее. Който миналото владее негово е и бъдещето."   За тази наука преди да тръгна аз вече научих:   Сила що истините не пази изправете да се учи пред тайни,   Който тайни открие безсилен, нека загуби богатство и глупост.

Как историята тайните повдига пред жадни за знание ново над старото време ?
Имах свой отговор, но оказва се вече не ми е достатъчен - "Проблема не е в това, което не знаем. Той е в това което знаем, а то не е вярно." - в две изречения М. Горбачов призна че става прекалено късно за тишина и завесата падна по тая причина че лъжата става лавина.
Такава тиха бездна усещам в историята. Настояща слабост, която не позволява да се повдигат тайни води към момент подобен на горния.

Да сложим определение - 'държава' е граница пазена от войска, за което данък събира се от народа й гарантирано чрез полиция. Разлика има с понятието за общество. В обществото има и обща култура създавана и опазвана по свои си начини без войска и полиция. В държавата може да има много култури както и обществото да има много държави.
От sparotok научаваме - българите обичали са реда и държавата, имали са какво да опазват с граници - свободата на обществото си да създава и да пази създаденото от предците им. От където минавали примера им се явявал заразен, докато не срещнали траките. При тях се научили на пиянство и анархия и това бил и бавният край на държавите им. Макар лозята да изкоренявали, траките пак ги засявали.

Според мен всяка държава започва от град, първото в нейната карта.
Държавните граници били са не толкова ясни понятия и само градът е придавал смисъл на мястото си - като да е място държано за главно - държавно. За градове са се срещали в боя войските им. Тях са превземали или изгубвали, не държавните граници. По-късно се вдигат огради в полетата, още по-късно ние вече ги сваляме за да ги сложим отново уплашени да не ни намалят поведението от Брюксел.
По-важно е дали ги намираме в себе си. Най- важна е винаги мярката вътрешна между

"Живота придобива смисъл само в борбата. И нека Бог даде победата на по-достойните. Затова нека славим борбата." и обратното
"Величието на цивилизациите не е в руините останали след тях. То е в умението им да създават и да живеят в хармония."

Сещате ли се вече кой е въпросът ми ?
В кой град да сложим началото на чистата си държава. Чиста от анархия и от пиянства. Аспарух е започналия последен първо от Варна. След него турците сторили в София място за войниците и полицията си най-удобно. И до днес системата си остава същата - най-удобната за войска и полиция строени да изпълняват нареждания. Там по уговорка всичко се трупа на купа. Името е сменено на държавата и герба и флага й , а системата същата , старата и удобната за събиране от народа ни. И до днеска на халос.