Това, че си намерил посока не значи, че си изминал пътя.  И ако някой напреднал е обърнат гръб на посоката, не го съди, той се връща да ти помогне, той чака теб. Такъв е пътят и ти не знаеш утрешният си избор. Безспорно, дори далеч от целта всичко започва с правилната посока.

Не можеш да си тръгнеш ей така, когато те е спряла любовта.
Не можеш да останеш същия, когато страницата тя обръща.
Любовта ли ? .. тя е вездесъща. Никога, никога една и съща.

   Изкуството да се притежават неща в този свят ми се вижда от големите глупости.    Чувал съм за следната случка - "Суета на суетите, всичко е суета" - казвал Цар Еклисиаст и умрял много богат.  Което сега мен ме обърква.  Суета ли е царската корона ?

Гледката зад стъклото на моята "Машина на времето" ми казва да не отварям вратата за нищо на света и да не качвам никакви пътници, защото биха полудели щом видят колко на халост е цялия им труд в трупане на богатство. И колко славен е целия им живот в подреждане на Царство. 

 Пътуване през времената започвам,  когато обществото ни волно забравя и за саксията и за семената. На баба си милата и на дядо си клетия старец гробовете где са нехае. Тези гробове по-светли от злато са тъй както било е приготвено за народа им.   Днес потеглям от остров в науката наричан "История". На билета ми пише : "Който владее в настоящето той и миналото владее. Който миналото владее негово е и бъдещето."   За тази наука преди да тръгна аз вече научих:   Сила що истините не пази изправете да се учи пред тайни,   Който тайни открие безсилен, нека загуби богатство и глупост.

 Поради дърветата човека не можеше да види гората. Враната му говореше, но той като не чуваше вървеше все по пътеката и се взираше в дървесата й.

 Летенето на желязото се е считало за работа силно безсмислена. Днес всички летим в самолети от бяло желязо високо в небето над глупостта си тогавашна.

Чистотата пазете в завета се казва. Вяра(който я има) и език и познание чисти пазете. Високо летете, само там чистотата ви чака. И когато излитате силно отръсквайте себе си за да не цапате бялото на небето - с онез самолети железни, които се казват куршуми. Дори да са куршуми само от думи.